15Al-Hijr

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ الر ۚ تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ وَقُرْآنٍ مُبِينٍ

Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата - ясния Коран.

رُبَمَا يَوَدُّ الَّذِينَ كَفَرُوا لَوْ كَانُوا مُسْلِمِينَ

Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.

ذَرْهُمْ يَأْكُلُوا وَيَتَمَتَّعُوا وَيُلْهِهِمُ الْأَمَلُ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ

Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.

وَمَا أَهْلَكْنَا مِنْ قَرْيَةٍ إِلَّا وَلَهَا كِتَابٌ مَعْلُومٌ

И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.

مَا تَسْبِقُ مِنْ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسْتَأْخِرُونَ

Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

وَقَالُوا يَا أَيُّهَا الَّذِي نُزِّلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ إِنَّكَ لَمَجْنُونٌ

И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!

لَوْ مَا تَأْتِينَا بِالْمَلَائِكَةِ إِنْ كُنْتَ مِنَ الصَّادِقِينَ

Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”

مَا نُنَزِّلُ الْمَلَائِكَةَ إِلَّا بِالْحَقِّ وَمَا كَانُوا إِذًا مُنْظَرِينَ

Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.

إِنَّا نَحْنُ نَزَّلْنَا الذِّكْرَ وَإِنَّا لَهُ لَحَافِظُونَ

Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.

وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا مِنْ قَبْلِكَ فِي شِيَعِ الْأَوَّلِينَ

И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.

وَمَا يَأْتِيهِمْ مِنْ رَسُولٍ إِلَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ

И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.

كَذَٰلِكَ نَسْلُكُهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ

Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците

لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ ۖ وَقَدْ خَلَتْ سُنَّةُ الْأَوَّلِينَ

не вярват в него [- Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.

وَلَوْ فَتَحْنَا عَلَيْهِمْ بَابًا مِنَ السَّمَاءِ فَظَلُّوا فِيهِ يَعْرُجُونَ

И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,

لَقَالُوا إِنَّمَا سُكِّرَتْ أَبْصَارُنَا بَلْ نَحْنُ قَوْمٌ مَسْحُورُونَ

пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”

وَلَقَدْ جَعَلْنَا فِي السَّمَاءِ بُرُوجًا وَزَيَّنَّاهَا لِلنَّاظِرِينَ

И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,

وَحَفِظْنَاهَا مِنْ كُلِّ شَيْطَانٍ رَجِيمٍ

и го опазихме от всеки прокуден сатана

إِلَّا مَنِ اسْتَرَقَ السَّمْعَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ مُبِينٌ

всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.

وَالْأَرْضَ مَدَدْنَاهَا وَأَلْقَيْنَا فِيهَا رَوَاسِيَ وَأَنْبَتْنَا فِيهَا مِنْ كُلِّ شَيْءٍ مَوْزُونٍ

И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.

وَجَعَلْنَا لَكُمْ فِيهَا مَعَايِشَ وَمَنْ لَسْتُمْ لَهُ بِرَازِقِينَ

И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.

وَإِنْ مِنْ شَيْءٍ إِلَّا عِنْدَنَا خَزَائِنُهُ وَمَا نُنَزِّلُهُ إِلَّا بِقَدَرٍ مَعْلُومٍ

И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.

وَأَرْسَلْنَا الرِّيَاحَ لَوَاقِحَ فَأَنْزَلْنَا مِنَ السَّمَاءِ مَاءً فَأَسْقَيْنَاكُمُوهُ وَمَا أَنْتُمْ لَهُ بِخَازِنِينَ

И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.

وَإِنَّا لَنَحْنُ نُحْيِي وَنُمِيتُ وَنَحْنُ الْوَارِثُونَ

Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.

وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنْكُمْ وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَأْخِرِينَ

Знаем предишните от вас и знаем оставащите.

وَإِنَّ رَبَّكَ هُوَ يَحْشُرُهُمْ ۚ إِنَّهُ حَكِيمٌ عَلِيمٌ

Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.

وَلَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنْسَانَ مِنْ صَلْصَالٍ مِنْ حَمَإٍ مَسْنُونٍ

И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.

وَالْجَانَّ خَلَقْنَاهُ مِنْ قَبْلُ مِنْ نَارِ السَّمُومِ

А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.

وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلَائِكَةِ إِنِّي خَالِقٌ بَشَرًا مِنْ صَلْصَالٍ مِنْ حَمَإٍ مَسْنُونٍ

Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.

فَإِذَا سَوَّيْتُهُ وَنَفَخْتُ فِيهِ مِنْ رُوحِي فَقَعُوا لَهُ سَاجِدِينَ

И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”

فَسَجَدَ الْمَلَائِكَةُ كُلُّهُمْ أَجْمَعُونَ

И всички ангели се поклониха заедно,

إِلَّا إِبْلِيسَ أَبَىٰ أَنْ يَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ

освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.

قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا لَكَ أَلَّا تَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ

Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”

قَالَ لَمْ أَكُنْ لِأَسْجُدَ لِبَشَرٍ خَلَقْتَهُ مِنْ صَلْصَالٍ مِنْ حَمَإٍ مَسْنُونٍ

Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”

قَالَ فَاخْرُجْ مِنْهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٌ

Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.

وَإِنَّ عَلَيْكَ اللَّعْنَةَ إِلَىٰ يَوْمِ الدِّينِ

Над теб е проклятието до Съдния ден.”

قَالَ رَبِّ فَأَنْظِرْنِي إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ

Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”

قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ الْمُنْظَرِينَ

Рече: “Ти си сред отсрочените

إِلَىٰ يَوْمِ الْوَقْتِ الْمَعْلُومِ

до Деня на знайното време.”

قَالَ رَبِّ بِمَا أَغْوَيْتَنِي لَأُزَيِّنَنَّ لَهُمْ فِي الْأَرْضِ وَلَأُغْوِيَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ

Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,

إِلَّا عِبَادَكَ مِنْهُمُ الْمُخْلَصِينَ

освен Твоите предани раби сред тях.”

قَالَ هَٰذَا صِرَاطٌ عَلَيَّ مُسْتَقِيمٌ

Рече: “Това е правият път към Мен.

إِنَّ عِبَادِي لَيْسَ لَكَ عَلَيْهِمْ سُلْطَانٌ إِلَّا مَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْغَاوِينَ

Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”

وَإِنَّ جَهَنَّمَ لَمَوْعِدُهُمْ أَجْمَعِينَ

Наистина Адът е обещан за всички тях.

لَهَا سَبْعَةُ أَبْوَابٍ لِكُلِّ بَابٍ مِنْهُمْ جُزْءٌ مَقْسُومٌ

Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.

إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ

Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:

ادْخُلُوهَا بِسَلَامٍ آمِنِينَ

“Влезте там с мир - в безопасност!”

وَنَزَعْنَا مَا فِي صُدُورِهِمْ مِنْ غِلٍّ إِخْوَانًا عَلَىٰ سُرُرٍ مُتَقَابِلِينَ

И ще премахнем от сърцата им всяка омраза - братя на престоли един срещу друг.

لَا يَمَسُّهُمْ فِيهَا نَصَبٌ وَمَا هُمْ مِنْهَا بِمُخْرَجِينَ

Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.

۞ نَبِّئْ عِبَادِي أَنِّي أَنَا الْغَفُورُ الرَّحِيمُ

Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!

وَأَنَّ عَذَابِي هُوَ الْعَذَابُ الْأَلِيمُ

И че Моето мъчение е болезненото мъчение.

وَنَبِّئْهُمْ عَنْ ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ

И ги извести за гостите на Ибрахим!

إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا قَالَ إِنَّا مِنْكُمْ وَجِلُونَ

Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”

قَالُوا لَا تَوْجَلْ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ

Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”

قَالَ أَبَشَّرْتُمُونِي عَلَىٰ أَنْ مَسَّنِيَ الْكِبَرُ فَبِمَ تُبَشِّرُونَ

Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”

قَالُوا بَشَّرْنَاكَ بِالْحَقِّ فَلَا تَكُنْ مِنَ الْقَانِطِينَ

Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”

قَالَ وَمَنْ يَقْنَطُ مِنْ رَحْمَةِ رَبِّهِ إِلَّا الضَّالُّونَ

Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”

قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ

И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”

قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُجْرِمِينَ

Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,

إِلَّا آلَ لُوطٍ إِنَّا لَمُنَجُّوهُمْ أَجْمَعِينَ

освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,

إِلَّا امْرَأَتَهُ قَدَّرْنَا ۙ إِنَّهَا لَمِنَ الْغَابِرِينَ

освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”

فَلَمَّا جَاءَ آلَ لُوطٍ الْمُرْسَلُونَ

И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,

قَالَ إِنَّكُمْ قَوْمٌ مُنْكَرُونَ

той каза: “Вие сте непознати хора.”

قَالُوا بَلْ جِئْنَاكَ بِمَا كَانُوا فِيهِ يَمْتَرُونَ

Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].

وَأَتَيْنَاكَ بِالْحَقِّ وَإِنَّا لَصَادِقُونَ

И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.

فَأَسْرِ بِأَهْلِكَ بِقِطْعٍ مِنَ اللَّيْلِ وَاتَّبِعْ أَدْبَارَهُمْ وَلَا يَلْتَفِتْ مِنْكُمْ أَحَدٌ وَامْضُوا حَيْثُ تُؤْمَرُونَ

Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”

وَقَضَيْنَا إِلَيْهِ ذَٰلِكَ الْأَمْرَ أَنَّ دَابِرَ هَٰؤُلَاءِ مَقْطُوعٌ مُصْبِحِينَ

И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.

وَجَاءَ أَهْلُ الْمَدِينَةِ يَسْتَبْشِرُونَ

И дойдоха жителите на града зарадвани.

قَالَ إِنَّ هَٰؤُلَاءِ ضَيْفِي فَلَا تَفْضَحُونِ

Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!

وَاتَّقُوا اللَّهَ وَلَا تُخْزُونِ

Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”

قَالُوا أَوَلَمْ نَنْهَكَ عَنِ الْعَالَمِينَ

Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”

قَالَ هَٰؤُلَاءِ بَنَاتِي إِنْ كُنْتُمْ فَاعِلِينَ

Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”

لَعَمْرُكَ إِنَّهُمْ لَفِي سَكْرَتِهِمْ يَعْمَهُونَ

Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!

فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُشْرِقِينَ

И Викът ги обзе при изгрев слънце.

فَجَعَلْنَا عَالِيَهَا سَافِلَهَا وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِنْ سِجِّيلٍ

И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَاتٍ لِلْمُتَوَسِّمِينَ

В това има знамения за прозорливите.

وَإِنَّهَا لَبِسَبِيلٍ مُقِيمٍ

Те [- селищата] са на все още съществуващ път.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً لِلْمُؤْمِنِينَ

В това има знамение за вярващите.

وَإِنْ كَانَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ لَظَالِمِينَ

И обитателите на Горичката бяха угнетители.

فَانْتَقَمْنَا مِنْهُمْ وَإِنَّهُمَا لَبِإِمَامٍ مُبِينٍ

Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.

وَلَقَدْ كَذَّبَ أَصْحَابُ الْحِجْرِ الْمُرْسَلِينَ

И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.

وَآتَيْنَاهُمْ آيَاتِنَا فَكَانُوا عَنْهَا مُعْرِضِينَ

Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.

وَكَانُوا يَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا آمِنِينَ

И изсичаха домове в планините - в безопасност.

فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُصْبِحِينَ

Но Викът ги обзе на сутринта.

فَمَا أَغْنَىٰ عَنْهُمْ مَا كَانُوا يَكْسِبُونَ

И не ги избави онова, което бяха придобили.

وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ ۗ وَإِنَّ السَّاعَةَ لَآتِيَةٌ ۖ فَاصْفَحِ الصَّفْحَ الْجَمِيلَ

Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ الْخَلَّاقُ الْعَلِيمُ

Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.

وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ

Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.

لَا تَمُدَّنَّ عَيْنَيْكَ إِلَىٰ مَا مَتَّعْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِنْهُمْ وَلَا تَحْزَنْ عَلَيْهِمْ وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِلْمُؤْمِنِينَ

Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!

وَقُلْ إِنِّي أَنَا النَّذِيرُ الْمُبِينُ

И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”

كَمَا أَنْزَلْنَا عَلَى الْمُقْتَسِمِينَ

Както низпослахме [наказание] и за поделящите,

الَّذِينَ جَعَلُوا الْقُرْآنَ عِضِينَ

които сториха на части Корана.

فَوَرَبِّكَ لَنَسْأَلَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ

Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички

عَمَّا كَانُوا يَعْمَلُونَ

за онова, което са извършили.

فَاصْدَعْ بِمَا تُؤْمَرُ وَأَعْرِضْ عَنِ الْمُشْرِكِينَ

Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!

إِنَّا كَفَيْنَاكَ الْمُسْتَهْزِئِينَ

Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,

الَّذِينَ يَجْعَلُونَ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۚ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ

които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.

وَلَقَدْ نَعْلَمُ أَنَّكَ يَضِيقُ صَدْرُكَ بِمَا يَقُولُونَ

И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.

فَسَبِّحْ بِحَمْدِ رَبِّكَ وَكُنْ مِنَ السَّاجِدِينَ

Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!

وَاعْبُدْ رَبَّكَ حَتَّىٰ يَأْتِيَكَ الْيَقِينُ

И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!