بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ وَالْفَجْرِ

Кълна се в зората

وَلَيَالٍ عَشْرٍ

и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

وَالشَّفْعِ وَالْوَتْرِ

и в четното, и в нечетното,

وَاللَّيْلِ إِذَا يَسْرِ

и в нощта, когато отминава!

هَلْ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٌ لِذِي حِجْرٍ

Нима в това няма клетва за разумния?

أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

إِرَمَ ذَاتِ الْعِمَادِ

и с ирамитите, имащи високи постройки,

الَّتِي لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِي الْبِلَادِ

подобни на които не бяха сътворени по земите,

وَثَمُودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بِالْوَادِ

и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

وَفِرْعَوْنَ ذِي الْأَوْتَادِ

и с Фараона, владетеля на войските,

الَّذِينَ طَغَوْا فِي الْبِلَادِ

които безчинстваха из селищата

فَأَكْثَرُوا فِيهَا الْفَسَادَ

и множаха в тях развалата?

فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ

Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.

إِنَّ رَبَّكَ لَبِالْمِرْصَادِ

Твоят Господ надзирава.

فَأَمَّا الْإِنْسَانُ إِذَا مَا ابْتَلَاهُ رَبُّهُ فَأَكْرَمَهُ وَنَعَّمَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَكْرَمَنِ

И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

وَأَمَّا إِذَا مَا ابْتَلَاهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَهَانَنِ

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

كَلَّا ۖ بَلْ لَا تُكْرِمُونَ الْيَتِيمَ

Ала не! Вие не почитате сирака

وَلَا تَحَاضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ

и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

وَتَأْكُلُونَ التُّرَاثَ أَكْلًا لَمًّا

и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

وَتُحِبُّونَ الْمَالَ حُبًّا جَمًّا

И обичате богатството с голяма любов.

كَلَّا إِذَا دُكَّتِ الْأَرْضُ دَكًّا دَكًّا

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

وَجَاءَ رَبُّكَ وَالْمَلَكُ صَفًّا صَفًّا

и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,

وَجِيءَ يَوْمَئِذٍ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍ يَتَذَكَّرُ الْإِنْسَانُ وَأَنَّىٰ لَهُ الذِّكْرَىٰ

и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

يَقُولُ يَا لَيْتَنِي قَدَّمْتُ لِحَيَاتِي

Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

فَيَوْمَئِذٍ لَا يُعَذِّبُ عَذَابَهُ أَحَدٌ

В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُ أَحَدٌ

и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

يَا أَيَّتُهَا النَّفْسُ الْمُطْمَئِنَّةُ

О, душа успокоена,

ارْجِعِي إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةً مَرْضِيَّةً

завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

فَادْخُلِي فِي عِبَادِي

Влез сред Моите раби,

وَادْخُلِي جَنَّتِي

влез в Моя Рай!