بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ لَا أُقْسِمُ بِيَوْمِ الْقِيَامَةِ

Кълна се в Деня на възкресението.

وَلَا أُقْسِمُ بِالنَّفْسِ اللَّوَّامَةِ

И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

أَيَحْسَبُ الْإِنْسَانُ أَلَّنْ نَجْمَعَ عِظَامَهُ

Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

بَلَىٰ قَادِرِينَ عَلَىٰ أَنْ نُسَوِّيَ بَنَانَهُ

Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

بَلْ يُرِيدُ الْإِنْسَانُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُ

Ала човек упорства в греха си

يَسْأَلُ أَيَّانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ

и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

فَإِذَا بَرِقَ الْبَصَرُ

Тогава, когато погледът се заслепи

وَخَسَفَ الْقَمَرُ

и луната се затъмни,

وَجُمِعَ الشَّمْسُ وَالْقَمَرُ

и слънцето, и луната се слеят,

يَقُولُ الْإِنْسَانُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ الْمَفَرُّ

човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

كَلَّا لَا وَزَرَ

Ала не! Няма убежище.

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمُسْتَقَرُّ

При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

يُنَبَّأُ الْإِنْسَانُ يَوْمَئِذٍ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ

Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.

بَلِ الْإِنْسَانُ عَلَىٰ نَفْسِهِ بَصِيرَةٌ

Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُ

дори да дава извинения.

لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ

Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!

إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ

Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.

فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ

И когато го четем, следвай неговото четене!

ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ

После неговото разясняване е Наша грижа.

كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ الْعَاجِلَةَ

Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]

وَتَذَرُونَ الْآخِرَةَ

и изоставяте отвъдния.

وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ نَاضِرَةٌ

Едни лица в този Ден ще възсияят,

إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌ

към своя Господ ще гледат,

وَوُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ بَاسِرَةٌ

а други в този Ден ще бъдат мрачни,

تَظُنُّ أَنْ يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌ

ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.

كَلَّا إِذَا بَلَغَتِ التَّرَاقِيَ

А когато душата стигне гръкляна

وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍ

и се рече: “Кой ще те избави?”,

وَظَنَّ أَنَّهُ الْفِرَاقُ

и той се убеди, че [това] е раздялата,

وَالْتَفَّتِ السَّاقُ بِالسَّاقِ

и се преплете крак с крак -

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمَسَاقُ

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

وَلَٰكِنْ كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ

Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,

ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰ أَهْلِهِ يَتَمَطَّىٰ

а отричаше и се отвръщаше.

أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ

После отиваше при своите хора с горделива походка.

ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ

Горко ти, горко!

أَيَحْسَبُ الْإِنْسَانُ أَنْ يُتْرَكَ سُدًى

И отново - горко ти, горко!

أَلَمْ يَكُ نُطْفَةً مِنْ مَنِيٍّ يُمْنَىٰ

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

ثُمَّ كَانَ عَلَقَةً فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ

После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

فَجَعَلَ مِنْهُ الزَّوْجَيْنِ الذَّكَرَ وَالْأُنْثَىٰ

И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.

أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَادِرٍ عَلَىٰ أَنْ يُحْيِيَ الْمَوْتَىٰ

Нима Той не е способен да съживи мъртвите?