Al-Mutaffifin

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ وَيْلٌ لِلْمُطَفِّفِينَ

Горко на ощетяващите,

الَّذِينَ إِذَا اكْتَالُوا عَلَى النَّاسِ يَسْتَوْفُونَ

които щом взимат от хората, изпълват мярката,

وَإِذَا كَالُوهُمْ أَوْ وَزَنُوهُمْ يُخْسِرُونَ

а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба!

أَلَا يَظُنُّ أُولَٰئِكَ أَنَّهُمْ مَبْعُوثُونَ

Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени

لِيَوْمٍ عَظِيمٍ

за великия Ден -

يَوْمَ يَقُومُ النَّاسُ لِرَبِّ الْعَالَمِينَ

Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете?

كَلَّا إِنَّ كِتَابَ الْفُجَّارِ لَفِي سِجِّينٍ

Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.

وَمَا أَدْرَاكَ مَا سِجِّينٌ

Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?

كِتَابٌ مَرْقُومٌ

Книга ясно записана.

وَيْلٌ يَوْمَئِذٍ لِلْمُكَذِّبِينَ

Горко в този Ден за отричащите,

الَّذِينَ يُكَذِّبُونَ بِيَوْمِ الدِّينِ

които взимат за лъжа Съдния ден!

وَمَا يُكَذِّبُ بِهِ إِلَّا كُلُّ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ

Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник.

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ

Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

كَلَّا ۖ بَلْ ۜ رَانَ عَلَىٰ قُلُوبِهِمْ مَا كَانُوا يَكْسِبُونَ

Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

كَلَّا إِنَّهُمْ عَنْ رَبِّهِمْ يَوْمَئِذٍ لَمَحْجُوبُونَ

Ала не! Тогава не ще бъдат допуснати до своя Господ.

ثُمَّ إِنَّهُمْ لَصَالُو الْجَحِيمِ

После ще горят в Ада.

ثُمَّ يُقَالُ هَٰذَا الَّذِي كُنْتُمْ بِهِ تُكَذِّبُونَ

После ще се каже: “Това е, което отричахте!”

كَلَّا إِنَّ كِتَابَ الْأَبْرَارِ لَفِي عِلِّيِّينَ

Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун.

وَمَا أَدْرَاكَ مَا عِلِّيُّونَ

Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

كِتَابٌ مَرْقُومٌ

Книга ясно записана.

يَشْهَدُهُ الْمُقَرَّبُونَ

Свидетелстват за нея приближените.

إِنَّ الْأَبْرَارَ لَفِي نَعِيمٍ

Праведниците са в блаженство,

عَلَى الْأَرَائِكِ يَنْظُرُونَ

от престоли гледат [към техния Господ].

تَعْرِفُ فِي وُجُوهِهِمْ نَضْرَةَ النَّعِيمِ

Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството.

يُسْقَوْنَ مِنْ رَحِيقٍ مَخْتُومٍ

Ще им се поднесе запечатано, пребистро питие.

خِتَامُهُ مِسْكٌ ۚ وَفِي ذَٰلِكَ فَلْيَتَنَافَسِ الْمُتَنَافِسُونَ

Дори утайката му е като [ухание на] мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

وَمِزَاجُهُ مِنْ تَسْنِيمٍ

Сместа му е от Тасним -

عَيْنًا يَشْرَبُ بِهَا الْمُقَرَّبُونَ

извор, от който пият приближените.

إِنَّ الَّذِينَ أَجْرَمُوا كَانُوا مِنَ الَّذِينَ آمَنُوا يَضْحَكُونَ

Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха.

وَإِذَا مَرُّوا بِهِمْ يَتَغَامَزُونَ

И когато минаваха край тях, си смигваха.

وَإِذَا انْقَلَبُوا إِلَىٰ أَهْلِهِمُ انْقَلَبُوا فَكِهِينَ

И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени.

وَإِذَا رَأَوْهُمْ قَالُوا إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَضَالُّونَ

И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени.”

وَمَا أُرْسِلُوا عَلَيْهِمْ حَافِظِينَ

А те не бяха пратени за техни надзиратели.

فَالْيَوْمَ الَّذِينَ آمَنُوا مِنَ الْكُفَّارِ يَضْحَكُونَ

Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците.

عَلَى الْأَرَائِكِ يَنْظُرُونَ

От престоли гледат.

هَلْ ثُوِّبَ الْكُفَّارُ مَا كَانُوا يَفْعَلُونَ

Не се ли въздаде на неверниците за онова, което са вършили?